Илюзията за края на живота: Как това определя житейските ни избори
Когато размишлявате върху живота си, евентуално можете да определите поредност от трансформации, които са ви създали индивида, който сте през днешния ден. Може би сте били срамежливи като дете, само че сте намерили по-голяма убеденост на работното място, или може би сте били диво дете, което в последна сметка е намерило вътрешен мир. Много хора разказват това като персонално пътешестване.
Ако в този момент погледнете към бъдещето, сигурни сме, че можете да си визиите някои значими знакови събития, само че може би ще ви е мъчно да си визиите по-нататъшна промяна на главните ви характерности. Сякаш самочувствието ви е достигнало крайната си дестинация и допускате, че ще запазите същите черти, полезности и ползи, които имате през днешния ден.
" Въпреки че признаваме, че сме еволюирали от това, което сме били в миналото, до това, което сме в този момент, не виждаме, че ще продължим да се променяме и в бъдеще ", отбелязва психологът Хал Хершфийлд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис в новата си книга " Вашето бъдещо Аз ".
Това предрешение е известно като " заблуда за края на живота " и може да има доста неподходящи последствия за персоналния и професионалния ни живот.
Научното проучване на илюзията за края на историята стартира с белгийското телевизионно предаване Leurs secrets du bonheur (Техните секрети на щастието). Както подсказва името му, предаването се занимаваше с науката за благополучието и феновете постоянно бяха канени да вземат участие в изследвания посредством уеб страницата на предаването.
Използвайки тази опция да доближи до огромна публика, Жорди Куойдбах (който в този момент работи в университета " Есаде Рамон Лул " в Испания) и сътрудниците му основават серия от въпросници, които карат участниците да размишляват върху своето минало, настояще и бъдеще. Те разгласяват резултатите си в списание Science.
Първото изследване се концентрира върху личността, като доброволците правят оценка себе си по редица характерности. Например, по скалата от 1 (категорично несъгласие) до 7 (категорично съгласие) те трябваше да кажат дали се считат за:
След това половината от участниците са помолени да си показват, че дават отговор на същите въпроси 10 години обратно в предишното или 10 години напред в бъдещето.
Повече от 7500 участници дадоха отговор на въпроси на възраст от 18 до 68 години. Това разрешило на Куойдбах и сътрудниците му да измерят по какъв начин хората възприемат траекторията на персоналната смяна на доста разнообразни стадии от живота. В последна сметка е разумно, че един преди малко приключил студент, който преди малко е почнал живота си като възрастен, може да гледа на своето пътешестване по напълно друг метод от човек, който е покрай пенсия.
Като цяло обаче възрастта на участниците не е имала огромно значение. Макар че средностатистическият човек е отбелязал забележителна личностна смяна в предишното, той не е предвиждал съвсем нищо в бъдеще. Изглежда хората са считали, че личността им ще остане застинала в сегашната си форма до края на живота им.
За да ревизират дали илюзията за края на живота ще обхване и персоналните полезности на хората, откривателите набират нова извадка от 2700 участници, които са помолени да посочат смисъла на понятия като хедонизъм, достижения, обичаи в живота си - преди да си показват отговорите си 10 години обратно в предишното или 10 години в бъдещето. Илюзията се показала с цялостна мощ: хората разпознали по какъв начин са се трансформирали полезностите им в предишното, само че не били склонни да плануват смяна в бъдеще.
Ако в миналото сте си правили татуировка с дизайн, за който по-късно сте съжалявали, няма да се изненадате да научите, че илюзията за края се разгръща и върху персоналните ни усети. Например елементарно можем да разпознаем по какъв начин са се развивали музикалните ни желания през предходните десетилетия, само че одобряваме, че сегашните ни обичани реализатори ще запазят специфичното си място в сърцата ни вечно.
" Както младежите, по този начин и бабите и дядовците наподобява имат вяра, че темпото на личностните промени се е забавило и че неотдавна са се трансформирали в хората, които ще останат ", заключават откривателите в своя автентичен документ. " Историята, наподобява, постоянно свършва през днешния ден. "
В новата си книга за самооценката Хершфийлд свързва илюзията за края на историята с проучванията за общата свръхсамоувереност. " Повечето хора харесват себе си, вярвайки, че личността им е привлекателна за другите, а полезностите им - такива, на които би трябвало да се възхищават ", написа той. " Може да ни плаши мисълта, че в случай че се променим, ще се оттеглим от това благородно място, по тази причина се опитваме да се придържаме към това, което сме в този момент. "
Илюзията за края на живота може също по този начин да понижи тревожното възприятие на неустановеност, предлага той. " Обичаме да мислим, че познаваме добре себе си, и упованието, че нашите персони, полезности и желания могат да се трансформират, може да провокира известна доза екзистенциална паника. Ако не знаем по какъв начин бихме могли да се променим в бъдеще, какъв брой добре в действителност познаваме това, което сме през днешния ден? "
Психологическият комфорт, който това предлага, обаче от време на време може да има цена, в случай че изкривява преценката ни за значими житейски решения. Хършфийлд допуска, че илюзията за края на историята може да ни накара да отлагаме приятните прекарвания, до момента в който към този момент не ги желаеме. Ако да вземем за пример копнеете да пътувате, може непрекъснато да отлагате проектите си, до момента в който не спестите задоволително пари, с цел да си позволите първокласно пътешестване. Докато съберете всички тези пари обаче, може да сте изгубили копнежа си да изследвате нови места; моментът е отминал. Може би е било по-добре да се възползвате от деня.
Психологическият комфорт обаче от време на време може да има своята цена, в случай че изкривява преценката ни за значими житейски решения
По-сериозно е, че илюзията за края на историята може да ни насочи към кариера, която не ни дава задоволство в дълготраен проект.
Може да сте считали, че високата заплата е по-важна от присъщия интерес към работата, която вършите - и това може да е било правилно по това време. Когато сте навършили 30 години обаче, тези полезности може да са се трансформирали - в този момент може да копнеете за пристрастеност, а не за голяма заплата. " Проблемът е следният: когато се сблъскаме с нови професионални насоки или вероятности за работа, в случай че допуснем неточности в преценката на това, което считаме, че ще има значение, може да изберем (или да не изберем) пътища, за които по-късно ще съжаляваме ", отбелязва Хършфийлд.
Така че, макар че сигурно няма нищо неприятно в това да отпразнуваме " пътуването " си, би било добре да се вгледаме малко по-внимателно в евентуалните пътища пред нас. Промяната може да е неизбежна и в случай че се постараем малко повече да признаем този факт, ще можем да се възползваме оптимално от невероятния си потенциал за напредък.
Ако в този момент погледнете към бъдещето, сигурни сме, че можете да си визиите някои значими знакови събития, само че може би ще ви е мъчно да си визиите по-нататъшна промяна на главните ви характерности. Сякаш самочувствието ви е достигнало крайната си дестинация и допускате, че ще запазите същите черти, полезности и ползи, които имате през днешния ден.
" Въпреки че признаваме, че сме еволюирали от това, което сме били в миналото, до това, което сме в този момент, не виждаме, че ще продължим да се променяме и в бъдеще ", отбелязва психологът Хал Хершфийлд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис в новата си книга " Вашето бъдещо Аз ".
Това предрешение е известно като " заблуда за края на живота " и може да има доста неподходящи последствия за персоналния и професионалния ни живот.
Научното проучване на илюзията за края на историята стартира с белгийското телевизионно предаване Leurs secrets du bonheur (Техните секрети на щастието). Както подсказва името му, предаването се занимаваше с науката за благополучието и феновете постоянно бяха канени да вземат участие в изследвания посредством уеб страницата на предаването.
Използвайки тази опция да доближи до огромна публика, Жорди Куойдбах (който в този момент работи в университета " Есаде Рамон Лул " в Испания) и сътрудниците му основават серия от въпросници, които карат участниците да размишляват върху своето минало, настояще и бъдеще. Те разгласяват резултатите си в списание Science.
Първото изследване се концентрира върху личността, като доброволците правят оценка себе си по редица характерности. Например, по скалата от 1 (категорично несъгласие) до 7 (категорично съгласие) те трябваше да кажат дали се считат за:
След това половината от участниците са помолени да си показват, че дават отговор на същите въпроси 10 години обратно в предишното или 10 години напред в бъдещето.
Повече от 7500 участници дадоха отговор на въпроси на възраст от 18 до 68 години. Това разрешило на Куойдбах и сътрудниците му да измерят по какъв начин хората възприемат траекторията на персоналната смяна на доста разнообразни стадии от живота. В последна сметка е разумно, че един преди малко приключил студент, който преди малко е почнал живота си като възрастен, може да гледа на своето пътешестване по напълно друг метод от човек, който е покрай пенсия.
Като цяло обаче възрастта на участниците не е имала огромно значение. Макар че средностатистическият човек е отбелязал забележителна личностна смяна в предишното, той не е предвиждал съвсем нищо в бъдеще. Изглежда хората са считали, че личността им ще остане застинала в сегашната си форма до края на живота им.
За да ревизират дали илюзията за края на живота ще обхване и персоналните полезности на хората, откривателите набират нова извадка от 2700 участници, които са помолени да посочат смисъла на понятия като хедонизъм, достижения, обичаи в живота си - преди да си показват отговорите си 10 години обратно в предишното или 10 години в бъдещето. Илюзията се показала с цялостна мощ: хората разпознали по какъв начин са се трансформирали полезностите им в предишното, само че не били склонни да плануват смяна в бъдеще.
Ако в миналото сте си правили татуировка с дизайн, за който по-късно сте съжалявали, няма да се изненадате да научите, че илюзията за края се разгръща и върху персоналните ни усети. Например елементарно можем да разпознаем по какъв начин са се развивали музикалните ни желания през предходните десетилетия, само че одобряваме, че сегашните ни обичани реализатори ще запазят специфичното си място в сърцата ни вечно.
" Както младежите, по този начин и бабите и дядовците наподобява имат вяра, че темпото на личностните промени се е забавило и че неотдавна са се трансформирали в хората, които ще останат ", заключават откривателите в своя автентичен документ. " Историята, наподобява, постоянно свършва през днешния ден. "
В новата си книга за самооценката Хершфийлд свързва илюзията за края на историята с проучванията за общата свръхсамоувереност. " Повечето хора харесват себе си, вярвайки, че личността им е привлекателна за другите, а полезностите им - такива, на които би трябвало да се възхищават ", написа той. " Може да ни плаши мисълта, че в случай че се променим, ще се оттеглим от това благородно място, по тази причина се опитваме да се придържаме към това, което сме в този момент. "
Илюзията за края на живота може също по този начин да понижи тревожното възприятие на неустановеност, предлага той. " Обичаме да мислим, че познаваме добре себе си, и упованието, че нашите персони, полезности и желания могат да се трансформират, може да провокира известна доза екзистенциална паника. Ако не знаем по какъв начин бихме могли да се променим в бъдеще, какъв брой добре в действителност познаваме това, което сме през днешния ден? "
Психологическият комфорт, който това предлага, обаче от време на време може да има цена, в случай че изкривява преценката ни за значими житейски решения. Хършфийлд допуска, че илюзията за края на историята може да ни накара да отлагаме приятните прекарвания, до момента в който към този момент не ги желаеме. Ако да вземем за пример копнеете да пътувате, може непрекъснато да отлагате проектите си, до момента в който не спестите задоволително пари, с цел да си позволите първокласно пътешестване. Докато съберете всички тези пари обаче, може да сте изгубили копнежа си да изследвате нови места; моментът е отминал. Може би е било по-добре да се възползвате от деня.
Психологическият комфорт обаче от време на време може да има своята цена, в случай че изкривява преценката ни за значими житейски решения
По-сериозно е, че илюзията за края на историята може да ни насочи към кариера, която не ни дава задоволство в дълготраен проект.
Може да сте считали, че високата заплата е по-важна от присъщия интерес към работата, която вършите - и това може да е било правилно по това време. Когато сте навършили 30 години обаче, тези полезности може да са се трансформирали - в този момент може да копнеете за пристрастеност, а не за голяма заплата. " Проблемът е следният: когато се сблъскаме с нови професионални насоки или вероятности за работа, в случай че допуснем неточности в преценката на това, което считаме, че ще има значение, може да изберем (или да не изберем) пътища, за които по-късно ще съжаляваме ", отбелязва Хършфийлд.
Така че, макар че сигурно няма нищо неприятно в това да отпразнуваме " пътуването " си, би било добре да се вгледаме малко по-внимателно в евентуалните пътища пред нас. Промяната може да е неизбежна и в случай че се постараем малко повече да признаем този факт, ще можем да се възползваме оптимално от невероятния си потенциал за напредък.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ